Игри

Информация за страница Бобошево

Бобошево е град, който се намира в Кюстендилска област, Западна България. Намира се близо до градовете Рила и Кочериново и е административен център на едноименната община. Градът е разположен в Бобошевското поле, в географската област Долно поле на двата бряга на река Струма. Разположението е близо до мястото, където в река Струма се влива по-малката такава Джерман, в подножието на Влахина. Що се отнася до надморската височина на града, тя е 380 м. От София се намира на разстояние 63 км, а до Кюстендил дистанцията е още по-малка – 30 км. По отношение на разстоянието от Дупница и Благоевград, то е съответно 14 и 17 км. През античността – 4 век пр.н.е., областта по горното течение на Струма, между планините Витоша и Осогово, областта се обитава от дентелети – известно тракийско племе. Земите на траките обаче са окончателно покорени от римляните през 46 г. Земите на племето са образували административната единица Дентелика с главни градове в нея Пауталия – днешен Кюстендил, Германея, което е Сапарева баня, Скаптопара, като това е Благоевград. В края на 19-ти и началото на 20-ти век са открити множество археологически находки, от които внимание заслужават паметник на гръцки език от 2-ри век, части от релефи, керамика, стрели, части от водопровод, както и монети на римските императори Антонин Пий, който властва от 131 до 161 г., Марк Аврелий – 161-180 г., Гордиан 3-ти – 236-244 г. и други. През 4-5 век римската власт започва постепенно да отслабва при нашествието на варварските племена. Районът по течението на река Струма пък е включен в пределите на България по времето на хан Крум.

                Има сведения за участта на Бобошево по време на византийската власт. За нея напомнят монетите на императорите Константин 10 Дука, Алексий Комнин и Мануил Комнин. От грамотите на българските царе Иван Александър и Иван Шишман пък става ясно, че селата Скрино, Кърчино и Бобошево влизат в пределите на Втората българска държава. Дупнишкият край пък става част от Велбъждското десподство на Константин Драгаш. Когато той умира през 1395 г, неговото десподство пада окончателно под османска власт. По време на османското владичество през Средновековието основният поминък на населението е скотовъдството. Развитие търпят и домашните занаяти като бояджийство, обущарство, ковачество, коларство, грънчарство и други. През 1863 г. се открива и седмичен пазар, а също така функционира и килийно училище при манастира Свети Димитър. Градът дочаква своето освобождение от турското робство през януари 1878 г., когато в селото пристига един ескадрон руска кавалерия от западни отряд на генерал Гурко. След освобождението основен поминък за хората, живеещи в града, са земеделието и животновъдството. Има също така и две парни мелници, като първата от тях е построена през 1908 г., през същата година се открива и фабрика за сода и лимонада. Създават се тухларна, халваджийница, две сладкарници, две книжарници, както и складове за брашно. Отварят се три гостилници, една кебапчийница, 16 кръчми и три кафенета. Бобошевската банка пък се основава през 1927 г., като към 01.09.1929 г. тя има 158 членове, които са внесли капитал на стойност 193.6 лева. През 1901 г. е открита и агентура на Българска Земеделска банка.

 

 

 

Етикети:   Градове , България , Бобов дол , Благоевград
eXTReMe Tracker